Опитах се да кажа, да говоря,
но думите без звук се разпиляха -
като от скъсана огърлица – синци...
Така и не можах да се преборя,
усмивката ми немощно повяхва,
поглеждат ме безизразни очи...
Изгубвам си защитните рефлекси,
прегради от неслушане ме спират,
а твойте думи с тежест прозвучават...
Не се научих в битките словесни
със хитрост гордостта ти да туширам,
на твойта властност - да не се поддавам...
Едничкото оръжие за мене,
остава любовта ми откровена,
оттам извира моето търпение
не може никой да ми я отнеме,
в победата й аз съм убедена,
пред нея всичко рухва в поражение...
09.12.2006
© Дидислава Всички права запазени
Благодаря за синците!!