Dec 9, 2006, 9:13 PM

Словесни битки

  Poetry
927 0 11

 

 

Опитах се да кажа, да говоря,

но думите без звук се разпиляха -

като от скъсана огърлица – синци...

Така и не можах да се преборя,

усмивката ми немощно повяхва,

поглеждат ме безизразни очи...

 

Изгубвам си защитните рефлекси,

прегради от неслушане ме спират,

а твойте думи с тежест прозвучават...

Не се научих в битките словесни

със хитрост гордостта ти да туширам,

на твойта властност - да не се поддавам...

 

Едничкото оръжие за мене,

остава любовта ми откровена,

оттам извира моето търпение

не може никой да ми я отнеме,

в победата й аз съм убедена,

пред нея всичко рухва в поражение...

 

09.12.2006

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...