Словото на поета
СЛОВОТО НА ПОЕТА
Тъй както в църква със заслушани кубета,
когато свири лирата на тишината -
чудатото, вълшебно слово на поета -
говорят сякаш ангели от небесата.
А как звъни камбаната му на сърцето,
разнесла болката от неговите рани.
Викът му стига до вратата на небето,
до имащите слух за болка и страдание.
Мембрана е, която жертвено повтаря
това, което казва цялата вселена.
На страшна клада от въпроси той изгаря.
Душата му зове да бъде споделена.
Как искрено живея с неговите думи,
че утолявам моята словесна жажда.
Отеква лирата му със човечни струни -
за всекиго от нас той строя си нагаждал.
И чуйте: музика събужда тишината...
Това му стига на страдалеца, поета -
живот да раждат подир себе си словата -
за цялата земя и всичките небета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Върбан Колев Всички права запазени
