iskren60 (Върбан Колев)
51 9
2.07.2014 г., 20:01 ч.

Словото на поета 

  Поезия
473 0 6

СЛОВОТО НА ПОЕТА

 

Тъй както в църква със заслушани кубета,

когато свири лирата на тишината -

чудатото, вълшебно слово на поета -

говорят сякаш ангели от небесата.

 

А как звъни камбаната му на сърцето,

разнесла болката от неговите рани.

Викът му стига до вратата на небето,

до имащите слух за болка и страдание.

 

Мембрана е, която жертвено повтаря

това, което казва цялата вселена.

На страшна клада от въпроси той изгаря.

Душата му зове да бъде споделена.

 

Как искрено живея с неговите думи,

че утолявам моята словесна жажда.

Отеква лирата му със човечни струни -

за всекиго от нас той строя си нагаждал.

 

И чуйте: музика събужда тишината...

Това му стига на страдалеца, поета -

живот да раждат подир себе си словата -

за цялата земя и всичките небета!

© Върбан Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??