СЛОВОТО НА ПОЕТА
Тъй както в църква със заслушани кубета,
когато свири лирата на тишината -
чудатото, вълшебно слово на поета -
говорят сякаш ангели от небесата.
А как звъни камбаната му на сърцето,
разнесла болката от неговите рани.
Викът му стига до вратата на небето,
до имащите слух за болка и страдание.
Мембрана е, която жертвено повтаря
това, което казва цялата вселена.
На страшна клада от въпроси той изгаря. ...