Случаен гост
Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат,
прикрила старите си травми,
прегърбена, с превит на две гръбнак,
очакваше я престаряла къща.
Видяла горе на големия чардак,
под плочите познали студ и пек,
свита като котка във панер,
полумъртва малката надежда.
И тя като луната беше уж случаен гост,
но чакаха я тук от бол години,
да се завърне в бащината къща
и да поправи всичките руини!
© SMooth Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря и тук за любими
-
А според мен, еволюиралата преценка не вижда случайности, а просто нещата от живота... понякога случайността е плод на въображението и желанието
Поздрав и от мен! -
Нерядко случайностите се превръщат в закономерности, когато преценката ни еволюира. Зависи от емоционалните натрупвания. Поздрав!
-
Към себе си, към корените, към родното... интерпретации много могат да са, но все трудни... Аз за една къщурка си го написах това, мила и любима, но... изоставена...
Благодаря, че прочете Марианка
Благодаря и за любими момичета! -
Благодаря, че споделихте усещането!
Понякога си е направо невъзможна мисия... -
Трудна мисия...
Поздравявам те. -
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
