Случаен гост
Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат,
прикрила старите си травми,
прегърбена, с превит на две гръбнак,
очакваше я престаряла къща.
Видяла горе на големия чардак,
под плочите познали студ и пек,
свита като котка във панер,
полумъртва малката надежда.
И тя като луната беше уж случаен гост,
но чакаха я тук от бол години,
да се завърне в бащината къща
и да поправи всичките руини!
© SMooth All rights reserved.
