DPP (SMooth)
304 5941
Jul 17, 2019, 9:45 AM

Случаен гост 

  Poetry » Other
611 4 7

Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.

 

Загърната с бръшляновия си халат,
прикрила старите си травми,
прегърбена, с превит на две гръбнак,
очакваше я престаряла къща.

 

Видяла горе на големия чардак,
под плочите познали студ и пек,
свита като котка във панер,
полумъртва малката надежда.

 

И тя като луната беше уж случаен гост,
но чакаха я тук от бол години,
да се завърне в бащината къща
и да поправи всичките руини!

© SMooth All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря и тук за любими
  • А според мен, еволюиралата преценка не вижда случайности, а просто нещата от живота... понякога случайността е плод на въображението и желанието
    Поздрав и от мен!
  • Нерядко случайностите се превръщат в закономерности, когато преценката ни еволюира. Зависи от емоционалните натрупвания. Поздрав!
  • Към себе си, към корените, към родното... интерпретации много могат да са, но все трудни... Аз за една къщурка си го написах това, мила и любима, но... изоставена...
    Благодаря, че прочете Марианка
    Благодаря и за любими момичета!
  • Благодаря, че споделихте усещането!
    Понякога си е направо невъзможна мисия...
  • Трудна мисия...
    Поздравявам те.
  • Браво!
Random works
: ??:??