hixxtam (Найден Найденов)
314 585
16.05.2004 г., 1:21 ч.

Случайна среща 

  Поезия
2115 0 6
С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.

След погледи бързи пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.

Говорят ми нещо, не слушам, уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.

Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда помежду ни.

Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.

© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно е. Спомням си когато го публикува преди години. Случайно попаднах на него тогава и така ме грабна, а днес пак попаднах на него и се оказа, че го помня. Че и как иначе?
  • Натъжи ме...!
    Прекрасен стих, Хипо!
  • Аааааа, случайно попдам на това стихо, от доста отдавна е.
    Просто си глътнах граматиката, много ме натъжи, сюжета наподобява едно мое..
    Направо нямам думи!
  • Страхотно стихотворение!И колко са тъжни случайните срещи и после раздялата.
  • Хареса ми. Много добре си описал случайната среща,чувствата породени от нея и последвалата раздяла.Поздравления!
  • Не ми допадна толкова колкото някои други твои стихотворения. Иначе е добро, но просто явно не ми "пасва" на вкуса
Предложения
: ??:??