25.02.2009 г., 0:17 ч.

Случайна среща 

  Поезия
741 0 5
Случайна среща,
нежни усмивки,
което всъщност ме подсеща
колко банални са тези обвивки...

“Мнoгo си красива” -
ех, голям си ласкател!
Значи моята роля ще е “срамежлива”,
а ти ще си “завоевател”.

Харесва ли ти?
Хах, колко така окапаха -
като видяха каква съм,
едва таксито дочакаха...

Да дадем по същество - аз съм лъвица,
това не е за всеки.
А жал ми е, че ти си кротка овчица -
отиват ти ласки по-меки.

Колко тъжно, колко тъжно -
завоевателския поглед загубваш...
Колко тъжно, за Бога -
тъкмо се запознахме, а трябва да тръгваш...

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Леле много яко стихче както обичам да казвам кърти
  • Хаха, Смешко всичко е в рамките на шегата, но ти явно не си ме разбрал ако мислиш, че е самочувствие. А относно писането не претендирам за някакви способности, просто се забавлявам
  • Уоу много ми хареса колко истини и колко закачливо в същото време поздрави
  • Смешко ще си помисли, че го преследвам, но не е така.....хаххахахаха!!! Ами има го момичето, бе Смешко!!! Ееееее, пък и ти значииииии.......Хахахахахахаха!!! Поздрави
  • ако и в ... другите неща си като в писането .... отде това самочувствие ...
Предложения
: ??:??