различен (Петър Трифонов)
43 55
17.09.2013 г., 11:02 ч.

Случайна среща 

  Поезия » Любовна
720 1 2

                                                            Случайна среща

 

 

 

Защо се чувствам като ученик

при всяка наша среща...

Защо се осмелявам само в стих

да ти призная, че Луната ми е грешна...

 

Смутено сричам думи... океан,

безсмислено, безпътно-лесно,

а искам да те отведа във своя храм

да помълчим... за другите безвестно.

 

Толкова си мила и дори "не забелязваш,"

смущението ми... с ръка къдриците си сресваш.

Въпросите "защо" пред теб залязват

зад отговор един "защото ми харесваш".

 

На тръгване - усмивка, обичайно,

животът продължава си, нали,

а истината пак се крие в тайни,

до следваща случайност... и боли.

© Петър Трифонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??