Случайна среща

17 сент. 2013 г., 11:02

Поэзия » Любовная

721 1 2

Случайна среща

Защо се чувствам като ученик

при всяка наша среща...

Защо се осмелявам само в стих

да ти призная, че Луната ми е грешна...

Смутено сричам думи... океан,

безсмислено, безпътно-лесно,

а искам да те отведа във своя храм

да помълчим... за другите безвестно.

Толкова си мила и дори "не забелязваш,"

смущението ми... с ръка къдриците си сресваш.

Въпросите "защо" пред теб залязват

зад отговор един "защото ми харесваш".

На тръгване - усмивка, обичайно,

животът продължава си, нали,

а истината пак се крие в тайни,

до следваща случайност... и боли.

Самодива (Вики)

2020-05-09T21:46:16+03:00

Липсата на смелост е водеща причина за много загуби. Имаме избор
Жулли (Юлия Димитрова)

2013-10-07T00:15:59+03:00

Казват, че животът бил - срещи и раздели!