Случайна среща
Очите ти се впиваха
в моите,
ръцете нервно претърсваха
джобовете на якето,
въздухът бе изпълнен
с миризма на изгорели газове
от минаващите автомобили.
Мракът бе спуснал
своите черни воали,
лека руменина пробягваше
по лицата ни,
но устните дори не помръдваха.
Спрели своите движения,
телата сякаш се допираха
едно в друго,
а дори не се докосваха.
Шумната улица,
сякаш бе пуста.
Лек сладникав аромат
на женски парфюм
се разля из въздуха.
Внезапната му поява
отново изпълни улицата
с познатия шум.
Устните бързо прикриха
своите въздишки
и ти изчезна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Георгиева Всички права запазени
