Случайна среща

Jul 10, 2009, 5:50 PM

Poetry » Other

1034 0 5

Очите ти се впиваха

в моите,

ръцете нервно претърсваха

джобовете на якето,

въздухът бе изпълнен

с миризма на изгорели газове

от минаващите автомобили.

Мракът бе спуснал

своите черни воали,

лека руменина пробягваше

по лицата ни,

но устните дори не помръдваха.

Спрели своите движения,

телата сякаш се допираха

едно в друго,

а дори не се докосваха.

Шумната улица,

сякаш бе пуста.

Лек сладникав аромат

на женски парфюм

се разля из въздуха.

Внезапната му поява

отново изпълни улицата

с познатия шум.

Устните бързо прикриха

своите въздишки

и ти изчезна.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

real_def

2009-07-29T21:43:54+03:00

Една прекрасна среща, при която околният свят не значи нищо. Важен е само човекът срещу теб, той е целият свят и друг не ти е нужен. И нека само сладникавият аромат на твоят парфюм се разлива из въздуха, за да не изчезва така.
ville_valo_brc (Илия Кузев)

2009-07-27T19:35:12+03:00

Хареса ми продължавай се в същия дух
mikebelan (Андрей Иванов)

2009-07-27T10:56:17+03:00

Зашеметяващо.
dimibs (ДИМА)

2009-07-10T17:56:56+03:00

Да,така е!
desito_t (Десислава Танева)

2009-07-10T17:54:33+03:00

За мен това е по-скоро проза, а не поезия...