Случайна среща

Poetry » Other

1.3K 0 5

Очите ти се впиваха

в моите,

ръцете нервно претърсваха

джобовете на якето,

въздухът бе изпълнен

с миризма на изгорели газове

от минаващите автомобили.

Мракът бе спуснал

своите черни воали,

лека руменина пробягваше

по лицата ни,

но устните дори не помръдваха.

Спрели своите движения,

телата сякаш се допираха

едно в друго,

а дори не се докосваха.

Шумната улица,

сякаш бе пуста.

Лек сладникав аромат

на женски парфюм

се разля из въздуха.

Внезапната му поява

отново изпълни улицата

с познатия шум.

Устните бързо прикриха

своите въздишки

и ти изчезна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

real_def

Една прекрасна среща, при която околният свят не значи нищо. Важен е само човекът срещу теб, той е целият свят и друг не ти е нужен. И нека само сладникавият аромат на твоят парфюм се разлива из въздуха, за да не изчезва така.

2009-07-29T21:43:54+03:00
ville_valo_brc (Илия Кузев)

Хареса ми продължавай се в същия дух

2009-07-27T19:35:12+03:00
mikebelan (Андрей Иванов)

Зашеметяващо.

2009-07-27T10:56:17+03:00
dimibs (ДИМА)

Да,така е!

2009-07-10T17:56:56+03:00
desito_t (Десислава Танева)

За мен това е по-скоро проза, а не поезия...

2009-07-10T17:54:33+03:00