21.03.2010 г., 8:23

Случайна среща

696 0 0

Започна се със срещата случайна,
която пазим в дълбока тайна
и дали всичко е детска игра,
не мога още да разбера.

 

Влюбена ли съм, сама не знам,
но от нежността ти искам дял,
целувките ти ме опияняват
и дори не знаеш те какво ми дават.

 

Когато ме прегърнеш, онемявам,
и всичко нужно сякаш получавам.
Ако трябва, приеми ме на шега,
но нуждая се от теб, както досега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...