Mar 21, 2010, 8:23 AM

Случайна среща

  Poetry » Love
695 0 0

Започна се със срещата случайна,
която пазим в дълбока тайна
и дали всичко е детска игра,
не мога още да разбера.

 

Влюбена ли съм, сама не знам,
но от нежността ти искам дял,
целувките ти ме опияняват
и дори не знаеш те какво ми дават.

 

Когато ме прегърнеш, онемявам,
и всичко нужно сякаш получавам.
Ако трябва, приеми ме на шега,
но нуждая се от теб, както досега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...