Случайно
875
0
1
Защо не пиша вече стихове,
ме попита в мрачен ден.
Изглеждаше ми тъй познат,
невинен и смутен.
В очите гледахме се странно,
ти направи... старите неща,
а аз стоях и мислех:
"Как постигнахме това?"
Щастлив ли си?
Защото аз не съм
и всичко ми се струва
един ужасен сън.
Но зная, че от него
не ще отворя аз очи...
А как искам...
Животът е... живот!
И всеки прави своя ход.
Е, уви, аз направих грешния.
Щастлив бъди напук на всичко,
ще се постарая същото и аз.
Но винаги ще помня това,
което беше между нас.
И пак ще бъде!
Но кога?
В този или в друг живот...!?
Но ще бъде...
Ето, писах... за теб...
30.02.09
ме попита в мрачен ден.
Изглеждаше ми тъй познат,
невинен и смутен.
В очите гледахме се странно,
ти направи... старите неща,
а аз стоях и мислех:
"Как постигнахме това?"
Щастлив ли си?
Защото аз не съм
и всичко ми се струва
един ужасен сън.
Но зная, че от него
не ще отворя аз очи...
А как искам...
Животът е... живот!
И всеки прави своя ход.
Е, уви, аз направих грешния.
Щастлив бъди напук на всичко,
ще се постарая същото и аз.
Но винаги ще помня това,
което беше между нас.
И пак ще бъде!
Но кога?
В този или в друг живот...!?
Но ще бъде...
Ето, писах... за теб...
30.02.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Ангелова Всички права запазени
