21.05.2014 г., 12:49

Случайно?

1.6K 0 8

Случайно?

 

Неслучайни случайности  променят  живота ми.

Неслучайни съмнения ме превземат отвътре.

Некрасиви и сиви мисли пълнят ума ми

и проглеждам внезапно за нечакани истини.

Уж внимавах и исках  разумна да бъда,

а съм пак неподготвена за голямата лудост.

Нещо трепна във мене, щом очите ти срещнах

и настръхнах тревожно от случайния допир.  

Как да следвам сега на сестра ми съветите

да не падам в капана, дето виждам пред себе си?

Как случайно те срещнах на случайната уличка?

Как забравих къде и защо ли съм тръгнала?

Просто бях се замислила и обърках посоките,

а съвсем неслучайно ти застана на пътя ми.

Можех бързо  към теб  своя гръб да обърна,

но прекрачих  напред  и  случайно се спънах.

Полетях и попаднах неслучайно в ръцете ти,

а капанът изщрака, преобърна живота ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма нищо случайно.Просто някой отгоре
    си играе от скука на шах,във забавен каданс.
    След поредния ход на партньра
    две пешки хвръкват и си правят реверанс...
  • Всичко се случва с причина! Хареса ми стихотворението ти!
  • И нека не забравяме, че нищо случайно, не е случайно в истинския смисъл на думата, а следствие от действията ни... Поздрави!
  • " Случайността е подписа на Бог, когато иска да остане анонимен"
    поздравления за стиха, Мария!!!
  • Интересно и мъдро! Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...