Случайно?
Случайно?
Неслучайни случайности променят живота ми.
Неслучайни съмнения ме превземат отвътре.
Некрасиви и сиви мисли пълнят ума ми
и проглеждам внезапно за нечакани истини.
Уж внимавах и исках разумна да бъда,
а съм пак неподготвена за голямата лудост.
Нещо трепна във мене, щом очите ти срещнах
и настръхнах тревожно от случайния допир.
Как да следвам сега на сестра ми съветите
да не падам в капана, дето виждам пред себе си?
Как случайно те срещнах на случайната уличка?
Как забравих къде и защо ли съм тръгнала?
Просто бях се замислила и обърках посоките,
а съвсем неслучайно ти застана на пътя ми.
Можех бързо към теб своя гръб да обърна,
но прекрачих напред и случайно се спънах.
Полетях и попаднах неслучайно в ръцете ти,
а капанът изщрака, преобърна живота ми.
© Мария Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всичко се случва с причина! Хареса ми стихотворението ти!
-
И нека не забравяме, че нищо случайно, не е случайно в истинския смисъл на думата, а следствие от действията ни... Поздрави!
-
" Случайността е подписа на Бог, когато иска да остане анонимен"
поздравления за стиха, Мария!!! -
Интересно и мъдро! Поздрави и от мен!
-
"Може би съвсем случайно мина,
може би..."
Е, има и случайни неслучайности, но по-рядко...
Поздрав! -
Благодаря ти, Санвали!
-
Поздрав, Мария!
На мнение съм, че случайностите не са случайно...
Хубаво и замислящо стихотворение.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
си играе от скука на шах,във забавен каданс.
След поредния ход на партньра
две пешки хвръкват и си правят реверанс...