May 21, 2014, 12:49 PM

Случайно?

1.6K 0 8

Случайно?

 

Неслучайни случайности  променят  живота ми.

Неслучайни съмнения ме превземат отвътре.

Некрасиви и сиви мисли пълнят ума ми

и проглеждам внезапно за нечакани истини.

Уж внимавах и исках  разумна да бъда,

а съм пак неподготвена за голямата лудост.

Нещо трепна във мене, щом очите ти срещнах

и настръхнах тревожно от случайния допир.  

Как да следвам сега на сестра ми съветите

да не падам в капана, дето виждам пред себе си?

Как случайно те срещнах на случайната уличка?

Как забравих къде и защо ли съм тръгнала?

Просто бях се замислила и обърках посоките,

а съвсем неслучайно ти застана на пътя ми.

Можех бързо  към теб  своя гръб да обърна,

но прекрачих  напред  и  случайно се спънах.

Полетях и попаднах неслучайно в ръцете ти,

а капанът изщрака, преобърна живота ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма нищо случайно.Просто някой отгоре
    си играе от скука на шах,във забавен каданс.
    След поредния ход на партньра
    две пешки хвръкват и си правят реверанс...
  • Всичко се случва с причина! Хареса ми стихотворението ти!
  • И нека не забравяме, че нищо случайно, не е случайно в истинския смисъл на думата, а следствие от действията ни... Поздрави!
  • " Случайността е подписа на Бог, когато иска да остане анонимен"
    поздравления за стиха, Мария!!!
  • Интересно и мъдро! Поздрави и от мен!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...