Попила слънчеви |
лъчи |
и капчици за него |
съхранила |
от морето. |
Багажа метнах аз |
надве-натри |
и тръгнах със сърцето. |
Пътувах с часове |
и с мислите летях. |
Не го предупредих - |
да бъде изненада |
аз реших. |
И… може би сгреших. |
Така аз мислех си |
тогава. |
Сега, след дни, аз |
прецених - |
проверката си |
заслужава. |
Танцувах до зори - |
каква наслада… |
Наистина не ме боли… |
било е безлюбов… |
и няма кой да страда. |
© Мариана Вълкова Всички права запазени