Случайно истината идва
| Попила слънчеви |
| лъчи |
| и капчици за него |
| съхранила |
| от морето. |
| Багажа метнах аз |
| надве-натри |
| и тръгнах със сърцето. |
| Пътувах с часове |
| и с мислите летях. |
| Не го предупредих - |
| да бъде изненада |
| аз реших. |
| И… може би сгреших. |
| Така аз мислех си |
| тогава. |
| Сега, след дни, аз |
| прецених - |
| проверката си |
| заслужава. |
| Танцувах до зори - |
| каква наслада… |
| Наистина не ме боли… |
| било е безлюбов… |
| и няма кой да страда. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
