| Попила слънчеви |
| лъчи |
| и капчици за него |
| съхранила |
| от морето. |
| Багажа метнах аз |
| надве-натри |
| и тръгнах със сърцето. |
| Пътувах с часове |
| и с мислите летях. |
| Не го предупредих - |
| да бъде изненада |
| аз реших. |
| И… може би сгреших. |
| Така аз мислех си |
| тогава. |
| Сега, след дни, аз |
| прецених - |
| проверката си |
| заслужава. |
| Танцувах до зори - |
| каква наслада… |
| Наистина не ме боли… |
| било е безлюбов… |
| и няма кой да страда. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
