Случайност
Случайност ли сега да го наричам,
че с мен животът тъй се подигра,
че срещна ме със теб точно тогава,
когато гаснех аз във пепелта...
Случайност или не - и аз не зная...
като давеща се мравка във вода
хванах се за теб, за вместо сламка
и тъй спасих се аз от гибелта!
Но моята гибел друга се оказа...
две очи, в които губиш се като в нощта.
Една усмивка толкова позната,
а същевременно остава чужда тя.
И късно е, спасение вече няма,
щом тези две очи са ми в съня.
Ще ме изгарят, бавно, без пощада,
нощ след нощ... и до края все така.
Случайност ли? Поредната игра е на съдбата.
Отново пробва ме дали ще издържа...
но този път жестока е цената
и нямам сили да я изплатя.
И не случайно съдбата теб избрала,
да може с пълни шепи после тя
да грабва моите сълзи, моята вяра
и бавно моите чувства да погуби тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Периян Байрамова Всички права запазени
