periqn99 (Периян Байрамова)
40 83
Feb 4, 2016, 6:33 PM

Случайност 

  Poetry » Love
486 0 6

Случайност ли сега да го наричам,

че с мен животът тъй се подигра,

че срещна ме със теб точно тогава,

когато гаснех аз във пепелта...

Случайност или не - и аз не зная...

като давеща се мравка във вода

хванах се за теб, за вместо сламка

и тъй спасих се аз от гибелта!

Но моята гибел друга се оказа...

две очи, в които губиш се като в нощта.

Една усмивка толкова позната,

а същевременно остава чужда тя.

И късно е, спасение вече няма,

щом тези две очи са ми в съня.

Ще ме изгарят, бавно, без пощада,

нощ след нощ... и до края все така.

Случайност ли? Поредната игра е на съдбата.

Отново пробва ме дали ще издържа...

но този път жестока е цената

и нямам сили да я изплатя.

И не случайно съдбата теб избрала,

да може с пълни шепи после тя

да грабва моите сълзи, моята вяра

и бавно моите чувства да погуби тя.

© Периян Байрамова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??