Случайност ли сега да го наричам,
че с мен животът тъй се подигра,
че срещна ме със теб точно тогава,
когато гаснех аз във пепелта...
Случайност или не - и аз не зная...
като давеща се мравка във вода
хванах се за теб, за вместо сламка
и тъй спасих се аз от гибелта!
Но моята гибел друга се оказа...
две очи, в които губиш се като в нощта.
Една усмивка толкова позната,
а същевременно остава чужда тя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up