Случи ми се, любов!
Изморих се от вярата в тебе,
от надежди безпочвени и наивни...
Обори ме, любов, и случи ми се,
за какво да дишам, да има!
Искам те бясна и яростна,
а утре тиха и кротка,
днес в бурен танц да си с вятъра,
утре в спокойна разходка.
Искам те истинска - гола!
На ново дрехите си да шиеш,
за един ден с теб съм готова
да изплача хиляда сълзи - да се завиеш!
Още милиони въздишки
ще дам за твойта постеля -
да шиеш с най-фините нишки -
най-нежна във цяла вселена!
Изморих се, любов, да те чакам,
а ти все да не се появяваш...
Или пак съм объркала влака?!
Все на вратите на други заставаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени