Sep 15, 2011, 9:59 AM

Случи ми се, любов!

  Poetry » Love
911 0 0

Изморих се от вярата в тебе,
от надежди безпочвени и наивни...
Обори ме, любов, и случи ми се,
за какво да дишам, да има! 

Искам те бясна и яростна,
а утре тиха и кротка,
днес в бурен танц да си с вятъра,
утре в спокойна разходка.

Искам те истинска - гола!
На ново дрехите си да шиеш,
за един ден с теб съм готова
да изплача хиляда сълзи - да се завиеш!

Още милиони въздишки
ще дам за твойта постеля - 
да шиеш с най-фините нишки - 
най-нежна във цяла вселена!

Изморих се, любов, да те чакам,
а ти все да не се появяваш...
Или пак съм объркала влака?!
Все на вратите на други заставаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...