Случка с дума
Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма,
от смъртта на безбройни лъжи.
Безболезнена истина няма!
Тя боли като в детски очи!
Но, нали ми е свидна и мила,
всички болки реших - ще търпя!
След секунди останах без сила
и започнах да трия листа.
Но остана петно, невъзможно
да изчезне до чистота.
Сякаш белег болезнен от ножа
спомня всяка нечиста лъжа.
И разбрах - чиста истина няма,
щом оставя петниста следа.
И си спомних за същата драма,
щом написах веднъж - свобода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
