Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма,
от смъртта на безбройни лъжи.
Безболезнена истина няма!
Тя боли като в детски очи!
Но, нали ми е свидна и мила,
всички болки реших - ще търпя!
След секунди останах без сила
и започнах да трия листа. ...