Случка с дума
Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма,
от смъртта на безбройни лъжи.
Безболезнена истина няма!
Тя боли като в детски очи!
Но, нали ми е свидна и мила,
всички болки реших - ще търпя!
След секунди останах без сила
и започнах да трия листа.
Но остана петно, невъзможно
да изчезне до чистота.
Сякаш белег болезнен от ножа
спомня всяка нечиста лъжа.
И разбрах - чиста истина няма,
щом оставя петниста следа.
И си спомних за същата драма,
щом написах веднъж - свобода...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Свобода и истина...А цената...
-
Силно!
-
След бялото за истината--идва черно й отричане,но остава като рана.
В сивото всекидневие не може да се разчита само на истината.Защото измамата търси интимно съвокупление с нея.И ако успее,се ражда сива действителност.
Поздравления за написаното от теб, Валентин!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
