4.10.2019 г., 14:34 ч.

Случка във влака... 

131 5 21

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Че пропусна коментар,
    Иржи, хич не е фатално...
    Но - другарят митничар-
    си е загуба буквално!
    Шайбата да завъртиш,
    можеше да е утеха,
    мусака да извъртиш,
    щом самотен е човека...
    Споменът те топли знам,
    посветила си поема,
    А доброто е балсам,
    даже в митничарска схема ...
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Как пропуснах такъв коментар?!
    Краси,за убиване съм знам....
    Тъй не сетих се и на митничара
    нещо "по-така"да дам подарък!...
    Разгеле добре ми се размина,
    защото в следващата се година
    друг такъв последва ме упорито-
    в София,за да ми каже най-открито:
    "Искам сериозно да ми станеш булка!"
    За съжаление...аз вече лЮлях люлка!....
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Иржи, нали знаеш защо митничарите не могат да плуват?!
    Човекът ти е бил "навит",
    макар намръщения вид...
    Ти даде ли му вратовръзка,
    или пък телефон за връзка?
    Твой ред е Иржи да разкриеш,
    историята как приключи
    е, може нещо да "пришиеш"
    ако наяве не се случи...
  • Иржи (Ирина Филипова)
    -Може и да не е толкова интересно на хората,които не са били съвременници,Ангелче,но всички се забавлявахме с "потърпевшата/беше моя колежка/,а аз имам подобен случай,в който митничарът от Дунав мост ми стана ухажор....Също забавно,ще го опиша някой път.
    -Ми,стар/о,не-възрастен!/ човек има много спомени и като няма толкова настоящи,живее с миналото...Радвам се,че ти е харесало,Меги!
    -Благодаря ти,Роби,оценката ти показва,че доста съм научила от авангардите!Вече наближавам стотния стих,и съм щастлива,че още мога,че още ме "търпят" и четат младежите в сайта!....
    -О,Руми,аз мисля,че ти не си живяла още в "онова време"!....А то си беше стресиращо затова казват за българина "сиромах човек-жив дявол!".Благодаря,че прочете и на всички за "любими"!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Ех, мила Иржи!
    Как ме върна в тези времена...
    За това ти казвам, благодаря!
  • Роби (Роберт)
    Браво, Ирина!...Интресно и забавно ми беше, докато четях за твоите преживелици във влака!...Умееш да задържаш вниманието на читателя до края, а това не всеки го може!...Поздравления!...
  • JujuBuju (Меги Миткова)
    Много ме забавляват историите ти, Иржи! На тази особено ми хареса финала, хубаво е да четеш и позитивни неща.
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Много интересна история, Иржи! Облякла си я в рими и се забавлявах с удоволствие
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Лати!Колко ми е драго и,че се появи и за Мария Петрова!А за тия спомени,аз мисля,че само ние,"старите" ги имаме ,но това е истински случай,само че не с мен,а с колежка.А аз имам още по-драстични,но ще ги опиша някой друг път...
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    Иржи, на път от София за Белград, един сърбин беше облякъл около 10 пижами.

    Вчера срещнах Мария Петрова и й разказах колко много харесваш песните й. Даде ми да ти подаря календарче, с нейна снимка. Като се видим в София, ще я получиш!

    Хубава вемер!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Имам толкова преживявания при пътуване по света,за цял роман,Юри...и забавни и нещастни и щастливи....Затова казват "човекът е човек,когато е на път"...Благодаря и за този стих..
    От всичко имаше страх,Стойчо,например "грях" беше,че още тогава станах руса....или,че носех златно кръстче..
    А задължително бе,Георги да се носи коняк "Плиска",за да се сдобиеш с валута,а пък сърбите ни продаваха часовници без вътрешност....Спомени...
    Къде си ,Лидия,дълго не те виждах в сайта и сега ти се радвам....Благодаря,че ме прочете,очаквах те и на друг стих,в който беше малко героиня....
  • Yuri (Yuri Yovev)
    😋😋😋!

    О, Иржи, чак сега разбрах,
    че ти била си лош турист!
    Със грим и пяна за коса,
    превърна се във терорист!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Благодаря,Пепи,винаги ми е приятно да те видя тук....
    "Сиромах човек-жив дявол"казваха тогава,Мариана,а ние бяхме наистина с отворени очи "навън",където всичко ни се искаше...
    Вие,почти всички от сайта не сте го преживяли,Светличка,но ние...всичко беше мечтано..
    Благодаря,Георги,че прочете след тая "канонада" към твой стих,която навярно те умори...
    Юри,Юри,така ме гъделичкаш и със сравненията си/към твой стих/ и със стихчетата....А аз съм много страхлива към нарушенията,защото един да проверяват от пътуващите само ,и това ще съм аз...Имах случай да ме накарат да изсипя целия си ръчен багаж на едно бюро,защото всичко "пищяло" по мен/от оня уред дето проверяват за самолета/...А нямаше нищо-просто тоалетни принадлежности...
  • Lidiya_Grigorova (Лидия)
    Еех, Иржи! Твоята поезия е повествование в рими. И хумористично, и драматично ми звучи стихотворението ти. Но си беше точно така! Но всичко това е във време оно. А ситуацията, която си описала, е показателна за уникалната адаптивност на българина. Ее, какво "пластично" племе сме!
  • генек (Георги Коновски)
    Познато.
    Една спътничка носеше да продава в Румъния маратонки, взе парите и откри, че са половинки.
    Добре, добре...
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    На соца в битието имаше и страх от грях!
    Но щом финалът е облекчен със смях...😄
  • Yuri (Yuri Yovev)
    Иржи!😋😋😀!


    Май, Алеко беше казал:
    - Искам да съм митничар!
    Тъй и аз не бих отказал
    да пребъркам Иржи с чар!

    Всички стоки да й взема,
    но сърцето да си дам!
    Бързо с нея да поема
    към Париж и Амстердам!
  • mislitel (Георги Каменов)
    😋😊😋
    Поздравявам те 😋
  • svetlitschka (Светулка)
    Ама как хубаво си ги подредила! Все чакахме и ние ,като деца, да ни донесат нещо вносно и по-свежо от конфекцията у нас! Браво на героинята, извадила е голям късмет !😃🤗
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Честността понякога помага ... и героинята е попаднала на човек с добро сърце.
    Хубава история за едно отминало време.
  • palenka (Пепи)
    😅!
    Поздравления!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.