Случка във влака...
04.10.2019
Случка във влака..
Веднъж пътувах с влак до Югославия...
По соц-а.Визи.Контрол в парите и багажа...
Ще пазарим със трийсет лева официално
и пъти повече -със средства нелегално!...
Че стоките им толкова са лъскави и много-
обувки,гуми,прежди,дънки,найлоново бельо
и нямаш ли си там роднини като спонсор-
от многото желания- не ще изпълниш ни едно...
Но аз ги имах,бях поканена,а и с повод бях!
Ожених първия си син и дар на моята снахичка
желаех да направя,но със помощта на тях,
та ще й накупя и с нужда и без такава-всичко!
А малкият ми син ще стане абитуриент наесен
и пак чрез тях ще сбъдна неговия пък мерак
за дрехи лъскави и някакъв аксесоар чудесен!
И ето ме така "окомплектована" във този влак!...
В купето бях сама с един бая намръщен мъж.
А такъв пожар обхванал бе ме,също страх,
че не знаех митницата как ще мина,и изведнъж
мисъл осени ме да споделя с мъжа!Дали е грях
че не само с пари багажът ми е и взех да изреждам:
обувки по два чифта всекиму,та общо десетина,
за мене и снахата-по двадесетина гранки прежда,
килим огромен,на роло увит-със перспектива
да се търкалят върху него внуци,няколко на брой,
за абитуриента-костюм от чиста вълна и във тон-
ризи пет-шест със вратовръзки,че е намислил той
в университет да кандидатства,та да има и фасон!
И още "дребулии"на две съседки,че във зорзаман*
правят ми услути,чувствам им се задължена...
Обувки на едната,на другата от найлон комбинезон,
и за блузки-прежда,вярвам да са задоволени!...
И...подробно,както изредих нещата от купето-
сама се стреснах,а човекът мръщав ме успокои,
че и митничарите са хора,та заради,което
нарушение или дали е грях-ще преценят сами....
Влакът тръгна.И дойдоха митничарите.В униформи.
В миг ток удари ме,когато единия от тях познах!
Намръщения събеседник!И се една история заформи...
То аз нали така до дъно и подробно му се "излях"!?....
Два чувала със обувки,конфискуваха на другите!
Жена,навлякла се бе с толкова бельо от найлон!
Извзеха гуми,дънки и чувал със прежда,а зЪбите
във устата ми дрънчАха със много децибели в тон...
И все питаха "Как със тия трийсет лева?!А до мен
изпод земята сякаш чух "Вашия багаж,другарко!"
Употребих усилие да кажа нещо-но напразно!Освен,
че от кръвта в главата ми бе станало лицето жарко!
И,тъкмо мислех да отговоря,че "стоката" е подарена,
/ама кой ще го докаже и със какво,че вярно е!?/
и чух познат глас"че съм от него вече проверена"...
"Събеседникът"ми!Или Съдбата ми,навярно!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
