СЛУЧКИ...
Едно дете заклаха във квартала.
Сиренен вой разкъса с рев нощта.
Трагедията-бе за филми стара.
Невинното ще легне във пръстта.
На майката душата ще издъхва
и мъка ще я дави всеки ден.
Във църквата ще стиска с вяра кръста
и ще припява божия рефрен.
По улиците – черна ще се лута
във разговор със вътрешния стон.
Тя ще отбягва погледите сухи,
загърната със стария балтон...
И в стаята студът ще я прегръща,
но волята не ще я предаде...
И чуе ли вратата как се тръшка
от нейното единствено дете
ще се затича в миг да го прегърне,
но спъната във светлия мираж
с усмивка на лицето си последна
тя ще лежи на мокрия паваж...
Отново вой.Безсъние в квартала...
Отново коментари под дъжда...
Картината-уви е вече стара,
различна - там е случката в нощта!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
