10.12.2021 г., 8:48  

Сляп беглец (с нови очи)

1.2K 1 1

С потоци от пороци потъвам в град словесен. 

Надеждата на ръба на сянката виси обесена.

 

Разлагащо се тяло сложено на пиедестал, 

а с годините духът остава все така вял. 

 

Сега под небето окачен, цветен ореол, 

а светът на човека от няма пушка по-гол.

 

Портите на землището черно, вече са отворени.

Сам съм скитник в тъмнината с клепачите затворени.

 

Но не искам аз злодея, изкован от мрак. 

Душевен звяр отровен, раздран от гняв. 

 

Мечтая аз с нетленната любов да възкръсна цветето загинало

и да литна с порив нов, съвсем сляп за тъмното си минало.

 

И вече свалил от главата, тежките дихания

аз намерих в тишината святото си призвание.

 

С Бог в сърцето - вяра, надежда и любов.

Измих си лицето и вече гледам, имам поглед нов.

 

И оказа се, че надеждата не бе обесена.

Сега я гледам как безгрижна тя люлее се весело.

 

Порокът пък го виждам като една простичка измама,

която лъсна гола, веднага щом Господ седна зад волана.

 

Той изпъди тая глутница чакали - всички лоши мисли и съмнения.

Няма ги и вътрешните драми, оплетени в невероятните знамения.

 

Сега знам кой съм! Дълго лъган бях - бесен тичах аз и плачех.

"Не бой се!", Той разкара тоя страх - вече аз съм смел и бодро крача!

 

И от скитник в тъмнината, влачещ дяволски шептения и лъжи,

станах борец за свободата. Истината е в Него и Той ще ни спаси!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© България Свободна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...