Сляп беглец (с нови очи)

С потоци от пороци потъвам в град словесен. 

Надеждата на ръба на сянката виси обесена.

Разлагащо се тяло сложено на пиедестал, 

а с годините духът остава все така вял. 

Сега под небето окачен, цветен ореол, 

а светът на човека от няма пушка по-гол.

Портите на землището черно, вече са отворени.

Сам съм скитник в тъмнината с клепачите затворени.

Но не искам аз злодея, изкован от мрак. 

Душевен звяр отровен, раздран от гняв. 

Мечтая аз с нетленната любов да възкръсна цветето загинало

и да литна с порив нов, съвсем сляп за тъмното си минало.

И вече свалил от главата, тежките дихания

аз намерих в тишината святото си призвание.

С Бог в сърцето - вяра, надежда и любов.

Измих си лицето и вече гледам, имам поглед нов.

И оказа се, че надеждата не бе обесена.

Сега я гледам как безгрижна тя люлее се весело.

Порокът пък го виждам като една простичка измама,

която лъсна гола, веднага щом Господ седна зад волана.

Той изпъди тая глутница чакали - всички лоши мисли и съмнения.

Няма ги и вътрешните драми, оплетени в невероятните знамения.

Сега знам кой съм! Дълго лъган бях - бесен тичах аз и плачех.

"Не бой се!", Той разкара тоя страх - вече аз съм смел и бодро крача!

И от скитник в тъмнината, влачещ дяволски шептения и лъжи,

станах борец за свободата. Истината е в Него и Той ще ни спаси!