9.03.2017 г., 16:30 ч.

Сляпа неделя 

  Поезия » Любовна
464 4 15


Щом животът събрал ни е късно,
занапред ни се пада добруване.
Време нямаме – ни да си втръснем,
ни за кривване, ни за воюване.

 

С поочукани светли надежди,
и сърца – тук-таме позакърпени,
любовта ни намери, изглежда
за да имаме общо безсмъртие.

 

Пили, яли за чуждото щастие,
квартирували в хладни безсъници,
на късмет ни е нещо прекрасно –
само наше, дори да е мъничко.

 

И не знам този път закъде е,
но не вярвам да води заникъде,
щом под старите кожи младеем
в ослепяло неделно обикване.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??