Сляпа неделя
Щом животът събрал ни е късно,
занапред ни се пада добруване.
Време нямаме – ни да си втръснем,
ни за кривване, ни за воюване.
С поочукани светли надежди,
и сърца – тук-таме позакърпени,
любовта ни намери, изглежда
за да имаме общо безсмъртие.
Пили, яли за чуждото щастие,
квартирували в хладни безсъници,
на късмет ни е нещо прекрасно –
само наше, дори да е мъничко.
И не знам този път закъде е,
но не вярвам да води заникъде,
щом под старите кожи младеем
в ослепяло неделно обикване.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
Че без нея не е живот. Влюбено да ви е.
