Сляпата майка

Майка сляпа отгледа сина си сама

в трудности, неволи и в нищета!

Един син, за него тя дълго мечта,

изучи го, възпита го за нея бе гордостта!

Мина време и то за жалост ги раздели,

майката от сина ѝ, съдбата така нареди!

Ожени се той за красива, зла жена,

 и тя неговата майка никога не разбра!

В старческия  дом си отиде тя сама,

далече от сина си, уж той така пожела!

Малко поживя и усети че идва  смъртта,

в болницата чакаше го неговата майка!

 –Къде си мили сине? Аз си отивам вече,

прощавам ти за всичко аз съм майка!

Лекарят бе за нея сина ѝ за жалост човече,

а тя умря с усмивка, една благородна жена!