Сляпата майка
Сляпата майка
Майка сляпа отгледа сина си сама
в трудности, неволи и в нищета!
Един син, за него тя дълго мечта,
изучи го, възпита го за нея бе гордостта!
Мина време и то за жалост ги раздели,
майката от сина ѝ, съдбата така нареди!
Ожени се той за красива, зла жена,
и тя неговата майка никога не разбра!
В старческия дом си отиде тя сама,
далече от сина си, уж той така пожела!
Малко поживя и усети че идва смъртта,
в болницата чакаше го неговата майка!
–Къде си мили сине? Аз си отивам вече,
прощавам ти за всичко аз съм майка!
Лекарят бе за нея сина ѝ за жалост човече,
а тя умря с усмивка, една благородна жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
