Apr 13, 2020, 1:54 PM

Сляпата майка

  Poetry » Other
796 0 1

Сляпата майка

 

Майка сляпа отгледа сина си сама

в трудности, неволи и в нищета!

Един син, за него тя дълго мечта,

изучи го, възпита го за нея бе гордостта!

 

Мина време и то за жалост ги раздели,

майката от сина ѝ, съдбата така нареди!

Ожени се той за красива, зла жена,

 и тя неговата майка никога не разбра!

 

В старческия  дом си отиде тя сама,

далече от сина си, уж той така пожела!

Малко поживя и усети че идва  смъртта,

в болницата чакаше го неговата майка!

 

 –Къде си мили сине? Аз си отивам вече,

прощавам ти за всичко аз съм майка!

Лекарят бе за нея сина ѝ за жалост човече,

а тя умря с усмивка, една благородна жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...