Тежка нощ душата ми притиска.
И е време нещо да се случи.
Свобода сърцето ми поиска –
то поне в живота се научи.
Самотата вече ме убива.
Пътят ми нататъка се губи.
Времето във мен стрели забива
и ме носи на ръцете груби.
Да поплача, или да се смея?
Да заспивам, или да съм буден?
Тъй ли трябва днеска да живея
в този опак свят – безумно труден? ...