Jun 14, 2017, 11:00 PM

Слънца сънувам

  Poetry » Other
428 1 0

Тежка нощ душата ми притиска.

И е време нещо да се случи.

Свобода сърцето ми поиска –

то поне в живота се научи.

 

Самотата вече ме убива.

Пътят ми нататъка се губи.

Времето във мен стрели забива

и ме носи на ръцете груби.

 

Да поплача, или да се смея?

Да заспивам, или да съм буден?

Тъй ли трябва днеска да живея

в този опак свят – безумно труден?

 

Тъй не искам вече да живея –

всичко във душата се бунтува.

И във ритъма си на хорея

моето сърце слънца сънува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...