18.08.2021 г., 18:14 ч.

Слънца в градината на Господ 

  Поезия » Философска
389 4 11

СЛЪНЦА В ГРАДИНАТА НА ГОСПОД

 

Сред мека макова постеля

от ситно юнско кадифе

и светлосиня безпределност –

със дъх на риган и кафе,

край запустяла воденица

с едва църцореща река,

припяваше наум с щурците

невръстен срамежлив хлапак –

все още никому известен,

с къдрици – от златиста дреб,

с ръка омарата отместил

и свил си лък – от див овес,

със струни – паякови нишки,

цигулчица – от орех лист.

Но щом засвири, всички птици

замряха в стихналата вис.

Симфония от звук и капки

прегърна морните жита.

Пчела тактуваше с крилцата

неземната ѝ красота.

Къртиче спря да се спотайва,

надникна с розово носле.

Нагоре в нежните октави

светулка пална ли фенер?

Примрелите ли слънчогледи

удариха прощален туш?

А той си тръгваше – където

ще бъде съвършено чужд –

ненужен с крехките си ноти,

в суров и неприветен свят –

в изпълнен със тъга живот и

почти докрая непризнат.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??