22.05.2012 г., 20:16 ч.

Слънце 

  Поезия » Любовна
630 0 0


Аз тръгнах, тръгна си и ти,
но споменът е слънце, всяка нощ гори. 
Аз тръгнах, нима тръгваш и ти?
Денят ръцете ни държи .

 

Слънце, нима не помниш, бяхме само аз и ти.

Още малко до мене остани, 
още малко, а след това мълчи,
ръцете ми без теб са празни, светът е пуст.

Слънце, защо се скри?


Аз тръгнах, целувката стопли сълзите,
дъждът разми мечтите.
Аз тръгнах, защо не спира да боли?
Аз тръгнах си и вече прости.

© Мила Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??