Слънце

Аз тръгнах, тръгна си и ти,
но споменът е слънце, всяка нощ гори. 
Аз тръгнах, нима тръгваш и ти?
Денят ръцете ни държи .

Слънце, нима не помниш, бяхме само аз и ти.

Още малко до мене остани, 
още малко, а след това мълчи,
ръцете ми без теб са празни, светът е пуст.

Слънце, защо се скри?

Аз тръгнах, целувката стопли сълзите,
дъждът разми мечтите.
Аз тръгнах, защо не спира да боли?
Аз тръгнах си и вече прости.