22 may 2012, 20:16

Слънце

893 0 0


Аз тръгнах, тръгна си и ти,
но споменът е слънце, всяка нощ гори. 
Аз тръгнах, нима тръгваш и ти?
Денят ръцете ни държи .

 

Слънце, нима не помниш, бяхме само аз и ти.

Още малко до мене остани, 
още малко, а след това мълчи,
ръцете ми без теб са празни, светът е пуст.

Слънце, защо се скри?


Аз тръгнах, целувката стопли сълзите,
дъждът разми мечтите.
Аз тръгнах, защо не спира да боли?
Аз тръгнах си и вече прости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...