22 may 2012, 20:16

Слънце

892 0 0


Аз тръгнах, тръгна си и ти,
но споменът е слънце, всяка нощ гори. 
Аз тръгнах, нима тръгваш и ти?
Денят ръцете ни държи .

 

Слънце, нима не помниш, бяхме само аз и ти.

Още малко до мене остани, 
още малко, а след това мълчи,
ръцете ми без теб са празни, светът е пуст.

Слънце, защо се скри?


Аз тръгнах, целувката стопли сълзите,
дъждът разми мечтите.
Аз тръгнах, защо не спира да боли?
Аз тръгнах си и вече прости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...