Слънце
Слънце
Над мене слънцето ми се усмихва
защо ли е избрало точно мен.
А облакът до него спира и притихва,
очаквам аз лъчите ти всеки божи ден.
За жалост лятото изтича, преминава,
но ти оставаш и ми светиш от небето.
А спомена за хубавото време в мен остава,
и все те търся денем на морето и полето!
И ето пак дойде си шарената есен,
с различни цветове ще обагри гората и земята.
Ще събираме плодовете на труда ни с песен,
ще пожълтеят пак нивята и полята.
И ще очаквам сутрин да те видя на небето
между сивите облаци лъчите твои.
Да стоплиш мен, любимата и детето
в очакване на лятото, мечтите мой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
