6.03.2011 г., 19:40

Слънце с воал

1.2K 0 8

Красиво, като в багри на Моне -
треви във жълто и саван във бяло.
И птица със нетрепкащи криле -
край моя тих възторг до занемялост.
А въздухът блести от чистота.
Танцуващ вятър роши върховете.
Изящно-крехка зимна красота -
пречистена,
пречистваща - до светлост.
Ах, слънцето, наметнало воал
във леко-сиво. После го намята
на сухите треви.
Снегът е бял и не съвсем -
посипан е с брокати.
Решена хвърлям целия товар...
И ставам белота, и дъх на щастие.
Под слънцето матирано вървя.
А в залеза тревите тихо гаснат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз ти благодаря за красивото присъствие, Илко! Поздрави!
    ---
    Радвам се, че хареса, мила Ивон! Благодаря ти!
    ---
    ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ, СКЪПИ ДАМИ! БЪДЕТЕ ПРЕИЗПЪЛНЕНИ СЪС СЛЪНЦЕ, ОБИЧ И СВЕТЛИНА! ВЕСЕЛ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!
  • Красива картина!Харесах!
  • Маги, благодаря ти, мила! Толкова е хубаво, че си до мен! Прегръщам те с обич, нежно сърчице!
    ---
    Удоволствието е взаимно, мила Петя! Поздрави, чудесно момиче!
    ---
    Така ме радват думите ти, Ив! Благодаря ти, че усети порива ми да нарисувам. Аз наистина възхитена наблюдавах тази зимна прелест и се опитах да я пренеса на листа. Поздрави, Ив!
    ---
    Руми, радвам се, че ти е харесало! Поздрави!
    ---
    Истински подарък са думите ти, Нина! Радваш ме, мила! Прегръщам те!
  • Истински художник спи у теб, Люси. Благодаря ти за прелестната картина! Ив
  • Харесвам поезията ти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...