Слънце с воал
Красиво, като в багри на Моне -
треви във жълто и саван във бяло.
И птица със нетрепкащи криле -
край моя тих възторг до занемялост.
А въздухът блести от чистота.
Танцуващ вятър роши върховете.
Изящно-крехка зимна красота -
пречистена,
пречистваща - до светлост.
Ах, слънцето, наметнало воал
във леко-сиво. После го намята
на сухите треви.
Снегът е бял и не съвсем -
посипан е с брокати.
Решена хвърлям целия товар...
И ставам белота, и дъх на щастие.
Под слънцето матирано вървя.
А в залеза тревите тихо гаснат.
© Людмила Билярска All rights reserved.
