Струва си да се изплашиш,
за миг да застанеш на ръба.
Струва си от ужас да извикаш
и да не знаеш изхода, глух да е за теб града.

Струва си сред радостта да плачеш,
да усещаш мъка, болка и тъга.
Струва си депресираното дълбоко от себе си да изровиш,
да стенеш и да викаш, нека чуе те Света.

Струва си да прободеш се силно,
да изпиташ неспирна болка, усещайки мириса на кръвта,
струва си да изживееш всичко,
което да ти върне радостта.

Защото никой по-добре не оценява
слънцето след буря зла,
защото никой не се е учил да се наслаждава
на живота, преди да се е докоснал до смъртта.

Защото никое сърце не тупа тъй бясно,
след завръщането на любимия от път,
защото трябва да изпиташ болка и забрава,
за да спомниш си колко хубав всъщност е Светът.