Слънцето и есента
Слънчо сбърчи си нослето,
шалче метна пред лицето.
С облачето той се гушна
и на мекичко се мушна,
че днес есента сърдита
го изгони, без да пита
как без него ще са всички –
зайчета, мечета, птички.
- Лягай, Слънчо, и поспи си,
време ти е – почини си!
Птички вече няма тук,
отлетяха те на юг.
Пък в хралупа от кора
Мечо зимен сън заспа.
А на другите животни
със кожухчетата топли,
зеленчуци, плодове
аз дарявам от сърце.
Есен ли е или зима –
те храница ще си имат.
Чу я Слънчо и с усмивка,
дръпнал облачна завивка,
мързеливо се прозя,
после сладичко заспа…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
