vodoleia (Мария)
210 5942
24.11.2011 г., 20:21 ч.

Слънцето и есента 

  Поезия » За деца
2333 0 22

Слънчо сбърчи си нослето,

шалче метна пред лицето.

С облачето той се гушна

и на мекичко се мушна,

че днес есента сърдита

го изгони, без да пита

как без него ще са всички –

зайчета, мечета, птички.

 

- Лягай, Слънчо, и поспи си,

време ти е – почини си!

Птички вече няма тук,

отлетяха те на юг.

Пък в хралупа от кора

Мечо зимен сън заспа.

А на другите животни

със кожухчетата топли,

зеленчуци, плодове

аз дарявам от сърце.

Есен ли е или зима –

те храница ще си имат.

 

Чу я Слънчо и с усмивка,

дръпнал облачна завивка,

мързеливо се прозя,

после сладичко заспа…

 

 

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??