12.05.2009 г., 5:46

Слънцето и Ти

1.1K 0 6

                               Слънцето и Ти

 

 

                                              Сънувах, че съм бременна от Слънцето.
                                              Страхувах се да се събудя като лава.
                                              Пожар топеше тялото ми до разсъмване.
                                              В очите ми зелени догаряше жаравата.

                                              Събудих се внезапно. Ти ме любеше.
                                              Изпаднах аз в Божествена нирвана.
                                              Ти се загуби в погледа ми влюбен.
                                              Забравихме тогава всякоя забрана.

                                              Насетне знам какво аз ще сънувам.
                                              Прекрасно е, че нося те в себе си.
                                              За Слънцето усмихната бленувам.
                                              Благодаря му за всеки ден до тебе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Носи Слънцето в себе си!
    Усмихвай се!
  • Интересен сън!
  • Ех, Петинка !Благодаря ти искрено, мила !
  • Пожелавам ти да изпадаш в Нирвана по-често от другите!
  • Хехе, канибал !Едва ли бих посмяла да сънувам, че съм бременна от теб !До там нямаше да стигнем със сигурност !Много се забавлявах с този твой коментар !И аз благодаря !Краси, та нали в поезияте са позволени и архаични форми !?Иначе, щеше да ми се наруши ритмиката !Пак, благодаря !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...