Тая сутрин слънцето изгря със кървави лъчи
Опарих се и тръгнах да прегръщам го с отворени гърди
И ей така си слънцето залезе
И изгря и кървава Луна
И вечен студ в душата пак навлезе
Обречен сам да скита без посока без Зора
Вървя отново сам нагоре за да срещна те
Да ти кажа колко съжалявам и колко много мразя се
И ти сама не знаеш колко си прекрасна
За миг Аз онемявам и нощта отново става ясна
Никой не е казал че ще бъде лесно
Тъжно е че предаваме се с теб сега ...