denissa (Дениса Деливерска)
44 824
17.09.2013 г., 23:01 ч.  

Слънчева невяста 

  Поезия » Любовна
1100 1 10


Нощта е блудница сега, когато
прилепва миглите ти с тежък мед.
Ела, Морфей, с хамак от бяло злато, 
в пиян от лято цвят на слънчоглед. 

Завий го бавно и с ребро от глина.
Стопли го с обич, с първороден грях...
Да няма повод, нито пък причина
от мъка да се буди, вместо смях.

Пръсни ума му в хиляди вселени
и всяка клетка с обич изгори —
дъха му разпръсни по сто арени,
карминено да свети до зори.

В съня му да съм бяла Нефертити,
докосваща без стон Аменхотеп.
Ума му да жигосвам. И гърдите.
Кръвта му да лудее в бесен степ.

Сънуваш! Ад и рай се борят в мене.
И с топъл дъх насън ще те горя.
С куршумна обич всяка нощ (и денем)
в очите ти аз клади ще творя...

Сега поспи... Среднощната умора
разпъва те на сладък кръст по нея.
Аз тихичко вратата ще притворя...
На пръсти...
                     Че е време да изгрея!

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??