15.07.2007 г., 20:42

Слънчево момиче

1.7K 0 23
Аз съм отново тук
с новия ден,
искам да бъде с друг
цвят оцветен.
Има безкрай неща
да се родят,
има безброй слънца
да затрептят.
Весел върви денят
както преди,
стъпвам на пръсти, виж,
няма следи.
Сбирам лъчи с ръце
и ги плета,
слънчеви кошнички
да подаря.
С флейта извивам глас
в нежен напев,
трепват милион стъкла
в кръшен фалцет.
Цветните шапчици
с устни редя,
пия росата им,
в багри крася.
Грейвам в оградите,
в детския смях,
после в площадите
паля сърца.
Тъй си върви денят
слънчево сгрян,
търся сред хората
своя избран.
Може би утре там
с новия ден,
той ще ме срещне с плам
само за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук ти благодаря, Рени, много мило, че го харесваш!
  • Благодаря ви, Веси, Мария и Магдалена. Прегръщам ви, милички!
  • Прекрасна си Дими, целувам милото ти добро челце!
  • Грейвам в оградите,
    в детския смях,
    после в площадите
    паля сърца.

    Невероятен , приказен стих, браво!
  • Благодаря ти, Моряко, дано пожеланието ти се сбъдне!
    А аз ти пожелавам морска прохлада и свежест!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...