Слънчево момиче
Слънчево момиче
Слънчево момиче съм била.
Повярвай ми, не ми е никак лесно
от ранно утро чак до вечерта
да крия тъмната страна от себе си.
Да се усмихвам, а в сърцето мрак
да чопли с пръсти и да го ранява,
и не сама, ала самотна пак
лъчите свои щедро да раздавам.
Плета венци от своите мечти,
но не мисли, че кича си главата,
а вечер, щом светът голям заспи,
аз тайничко ги пущам по реката...
Наричам ги – на всички като мен,
на тоя свят със името ,,различни’’,
защото идва следващият ден
и пак на слънце трябва да приличам!!!
Зареница /Диана Стоянова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Стоянова Всички права запазени
