Jan 22, 2017, 10:28 PM

Слънчево момиче

  Poetry » Other
2.3K 13 15

Слънчево момиче


Слънчево момиче съм била.
Повярвай ми, не ми е никак лесно
от ранно утро чак до вечерта
да крия тъмната страна от себе си.
Да се усмихвам, а в сърцето мрак
да чопли с пръсти и да го ранява,
и не сама, ала самотна пак
лъчите свои щедро да раздавам.
Плета венци от своите мечти,
но не мисли, че кича си главата,
а вечер, щом светът голям заспи,
аз тайничко ги пущам по реката...
Наричам ги – на всички като мен,
на тоя свят със името ,,различни’’,
защото идва следващият ден 
и пак на слънце трябва да приличам!!!


Зареница /Диана Стоянова/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...